Съдов достъп за хемодиализа

Целта на тази интернет страница е да информира всички, които се интересуват от приложението на Постоянни тунелизирани катетри (ПТК) или пермкат, или постоянен катетър за хемодиализа.

Хемодиализа е метод за извънбъбречно очистване на кръвта при остри или хронични нарушения на бъбречната функция. За провеждането на тази животоспасяваща процедура е необходим достатъчен дебит на кръвта > 200мл/мин, който се осигурява от временен или постоянен съдов достъп.

Без адекватен съдов достъп няма хемодиализа.

Временен съдов достъп се осъществява по спешност чрез катетеризация на големи венозни съдове. Приложим е при остра бъбречна недостатъчност и нежелан за хрониодиализа. Временните катетри трябва веднага да бъдат заменени с Постоянни тунелизирани катетри. Поставянето им във вена субклавия не се препоръчва поради високия процент на стенозиране а във вена феморалис поради по- високият риска от инфекции (> 30%) и тромбозиране на илиачните вени, което би създало проблеми при бъдеща трансплантация. Продължителният престой на временен катетър в югуларните вени (> 21 дни) води до стенозирането им и компрометира възможността за поставяне на постоянни тунелизирани катетри.

Постоянен съдов достъп за хемодиализа се осъществява чрез изграждане на артерио-венозна фистула

 

 

 

  или съдова протеза. 

 

 

Препоръчително е те да бъдат конструирани още в ранния стадий на Бъбречна недостатъчност. За съжаление повече от 90% от болните нуждаещи се от хемодиализа започват без постоянен съдов достъп.

Добре работещият съдов достъп е предпоставка за качествена и достатъчна хемодиализа. Поради увеличената възраст на пациентите, съпътстващите заболявания, наличието на диабет и други фактори при една част от пациентите се налага техният тунелизиран катетър да се превърне в постоянен съдов достъп за осъществяване на диализната процедура.

                                                                           Постоянни тунелизирани катетри са препоръчителни при възрастни болни, пациенти със сърдечно съдови заболявания, диабетици, онкологично болни или при болни, при които не се очаква продължителен престой на хемодиализно лечение. С цел запазване съдовете на пациент започващ диализно лечение, (на който предварително не е създаден постоянен съдов достъп готов за ползване към даденият момент) се поставя постоянeн тунелизиран катетър. Продължителността на престоя му зависи от възможностите за изграждане на А-В фистула или Съдова протеза и тяхната готовност да бъдат използвани. Този процес трае минимум 30 дни и постоянният тунелизиран катетър се отстранява след като фистулата или съдовата протеза са лесни за пунктиране и дават необходимият кръвен дебит > 250 мл/мин.

Позиционирането на катетрите в средата на дясното предсърдие е от критична важност за предпазване от образуване на тромби в него.

 

This entry was posted in Полезно and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Съдов достъп за хемодиализа

  1. На 42г. откриха ми болестта-ИГАГЛУМЕРОМЕФРИТ-1-2 степен.Стойностите ми-Креатинин-379,Белтък-0,3 ,Уреа-42,с тези стойности ме задължават да си направя фистула.Моля кажете необходимо ли е това,и има ли надежда да се избегне това ,или е неотложно.

  2. Николай Петров says:

    Поздравления за прекрасната страница, пълна е с интересни и полезни неща. Аз съм далеч от Нефрологията (специализирам Кардиология), но темата за централните венози катетри ми е интересна. Имам няколко въпроса, ако можете да ми отговорите би било прекрасно. Пишете, че върха на диализните катетри трябва да са в дяснто предсърдие, за да не тромбозират. Кое е нещото, което ги предпазва от тробозиране в дяснто предсърдие. Всички източници препоръчват върха на ЦВК (станратните, не диализните- за тях не съм се интересувал), поставени над диафрагмата, да са на прехода на горна празна вена- дясно предсърдие, защото попадането на върха на катетъра в предсърдието крие риск от перфорацията му (на дясното предсърдие) и тежките последствия от това. Какъв е вашият опит като на лекар поствил над 10700 катетри? При позиционирането на катетър в дясно предсърдие има опасност той да премине и в дясната камера поне временно, особено ако не се използва рентгеноскопичен контрол, а само ехографски. При пациенти с ляв бедрен блок, нализането на катетъра в дясната камера може да доведе и до десен бедрен блок, което в тази ситуация би причинило пълен AV- блок. Това е реално усложнение. При вашият голям опит имали ли сте таката ситуация?
    Благодаря ви за прекрасната страница.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>